Домът за възрасти “Заедно” има чудесно местоположение – сгушен е в полите на Национален парк “Рила” и на Национален Парк “Пирин”.
Нека Ви разкажем малко повече за Национален парк “Рила”:
Национален парк “Рила” e най-големият национален парк в България. Разположен е на 100 км. южно от София, в централните и най-високи части на Рила планина. В него се опазват: саморегулиращи се екосистеми, които притежават значително биологично разнообразие; съобщества и местообитания на редки и застрашени видове; исторически паметници със световно значение за науката и културата. Оттук извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров. Името Рила произхожда от тракийското “роула”, което означава “много вода”.
По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни гори от смърч, бяла мура и бял бор. Установените досега в Парка видове висши растения представляват 38,35% от висшата флора на България. Общият брой на ендемитите (видове с ограничено географско разпространение) е 57. От тях локалните ендемити са 3 вида, българските – 18, а 36 вида са балканските ендемити. Общият брой на реликтите (видове, остатък от минали геологични епохи) на територията на Парка е 105 (74 вида от ледниковия период и 31 вида от Терциера). От видовете висши растения на територията на Парка, в Червената книга на България са вписани 98 – 13% от всички видове в Червената книга. 141 вида са лечебните растения, 20 от тях са в Червената книга, a защитени от Закона за защита на природата са 8 вида. Мъховете са 282 вида, гъбите – 233 вида (11,6% от установените в България), а водораслите – 130 вида.
Тази част на Рила планина обитават 2934 вида от безгръбначните и 172 вида от гръбначните животни в България. Птичият свят е представен от 99 вида, което е около 30% от гнездящите видове в страната, a 94 вида са с консервационен статус. От гръбначните животни, които се срещат в Парка, 121 вида са вписани в българската Червена книга, 15 вида – в европейската Червена книга, 24 вида – в червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN), а 158 – в списъците към Бернската конвенция. Oт безгръбначните животни 41 вида са включени в световни и европейски списъци на застрашени видове.
В Национален парк “Рила” са представени 60 типа хабитати, според класификацията CORINE (методология за описание на природни местообитания, създадена в рамките на Проекта на Комисията на Европейския съюз CORINE BIOTOPS). От тях 29 са с високо консервационно значение и фигурират в Списъка на застрашените хабитати, изискващи специални мерки за опазване, според Директивата за хабитатите на Европейския съюз и Резолюция 4, свързана с нея.
Паркът обхваща и просторни билни тревни съобщества, повече от 100 върхове с надморска височина над 2000 м., скални стени, пропасти, пещери, дълбоки каньони и водопади. На територията на Парка са разположени около 120 езера, от които 70 са от ледниковия период.
Национален парк “Рила” е любимо място за туристи, природолюбители и естествоизпитатели. Паркът е създаден, за да съхрани природата на планината и свързаните с нея традиции и поминък на местното население. България и българската общественост гарантират опазването на природното богатство чрез обявяването на Парка за национален на 24 февруари 1992 г. и създаването на специализирана управленска структура – Дирекция, която е регионален орган на Министерството на околната среда и водите. За опазването на дивата природа, Дирекцията работи съвместно с местни организации и доброволци.
Национален парк “Рила” е една от най-ценните и най-големи защитени територии в Европа – втора категория според Международния съюз за защита на природата (IUCN). Паркът и четирите резервата в него са в Списъка на представителните защитени територии на ООН. Резерватът “Парангалица” и бившият “Маричини езера” (който е включен в територията на “Централен Рилски резерват”) са част от Световната мрежа биосферни резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. На територията на Национален парк “Рила” се намира и най-големият резерват в страната – “Централен Рилски резерват” с площ 12 393,7 хектара, както и един от най-старите резервати в България – “Парангалица”, обявен през 1933 г.
Граници на Парка
Национален парк “Рила” е разположен в Рила планина (между 41°53´ и 42°19´ северна ширина, 23°07´ и 23°55´ източна дължина), в западната част на България. Паркът включва безлесните части по билото на планината и част от горските иглолистни комплекси под него, в четирите главни дяла на планината: източен, среден, югозападен и североизточен. Той обхваща около 30% от целия планински масив. Средната височина на върховете от основните била е около 2700 м. Тук се намира и най-високият връх в България и на Балканския полуостров – Мусала (2925 м.).
Хората и парка
Национален парк “Рила” се намира на територията на четири административни области – Благоевградска, Софийска, Кюстендилска и Пазарджишка, на единадесет общини – Благоевград, Симитли, Разлог, Белица, Якоруда, Белово, Костенец, Долна баня, Самоков, Сапарева баня и Дупница и 24 землища на населени места.
Животът на населението в тези райони е трайно свързан с Рила. Националния парк опазва природното наследство и създава възможности поминък на населените места около него и за икономическо развитие на страната. Паркът предлага и условия за научна и образователна дейност. На територията му се намират основните водоизточници за околните общини и за страната.
Планината служи като източник на допълнителни доходи за местното население. Всеки втори жител на селищата около Парка събира билки, гъби, диви плодове и по такъв начин допълва доходите си. Тези ресурси могат да се опазват и да се използват от поколения наред, стига да се изпълнят определени правила, регламентирани от Плана за управление. Необходимите разрешителни за използване на природни ресурси на територията на Парка се издават от Дирекцията.
Национален парк “Рила” осигурява и работни места – в Дирекцията и офисите на парковите участъци работят местни хора, а изграждането на паркова инфраструктура и реализирането на проекти се възлага предимно на местни изпълнители.
Развитието на този регион и благополучието на неговото население зависи от съвместните усилия и работа на Парка и местните общности. Тук има добри възможности за развитие на туризъм и екотуризъм – наличие на прекрасна природа, местни занаяти, традиционна кухня, съхранени културни паметници. Не случайно тъкмо в този район е намерил място и европейският дом за възрастни хора “Заедно”.
Климат
Съгласно климатичното райониране на България, Национален парк “Рила” попада изцяло в планинската климатична област над 1000 м. надморска височина. Паркът е разположен на границата на умерено-континенталния и преходно-средиземноморския климатичен пояс.
На най-високия връх – Мусала (2925 м.) са измерени най-ниските температури за планината – абсолютна минимална температура минус 31,20С при средна месечна температура минус 11,60С, измерена през февруари. Абсолютната максимална температура е 18,70С.
Отрицателните температури се задържат средно около 9 месеца, като често продължават до края на юни. Устойчиво повишаване на температурата се наблюдава към края на юли. Но дори и през летните месеци температурата не се задържа трайно над 100С. От 5 до 10 дни през юни, юли и август са със средна температура над 150С. Това определя краткия вегетационен период в Парка. Той варира от 3 до 6 месеца, като над 2000 м. надморска височина трае около 3 месеца.
Слънчевото греене е определящо за топлинните условия в Парка. В ниските части на планината, поради по-малката облачност, слънчевото греене е по-продължително и достига средно 2176 часа годишно. По склоновете на планината има по-висока облачност. Това води до намаляване на продължителността на слънчевото греене. То достига 1900 часа на връх Мусала. Продължителността на слънчевото греене в Национален парк “Рила” е най-малка през декември. С най-голяма продължителност е слънчевото греене през август – 248 часа.
Във високите части на Парка относителната влажност на въздуха най-често е в границите от 80 до 85%. Най-сухи са студените, зимни месеци. Влажността е различна за северните и южни склонове на Рила.
По южните склонове на планината валежите през зимата достигат до 22-25% от годишната норма, докато по северните склонове са по-малко. По западните и северни склонове максимумът на валежите е през пролетта и лятото, а по източните склонове – през зимата.
Трайно формиране на снежна покривка в ниските зони на Национален парк “Рила” се наблюдава след 10-15 декември – за северните склонове, а за южните – след 20-30 декември. Снежната покривка в Парка се задържа средно 200-220 дни в годината, като за ниската зона на планината тя е най-дебела през февруари. Тогава средната месечна дебелина достига 20-30 см. А във високата зона – над 2000 м. надморска височина – снежната покривка е най-дебела през март –70-80 см. В най-високите части на Парка максималната дебелина на снежната покривка достига 200-240 см. Средната продължителност на периода с устойчива снежна покривка е 70-80 дни за надморска височина 1200-1300 м. А при надморска височина над 2000 м. достига до 180-200 дни. На територията на Парка често духат ветрове със скорост 30-40 м./сек. (над 100 км./ч.) с предимно югозападна и западна ориентация. По-умерени са северозападните и североизточните ветрове. Средната месечна скорост на вятъра по най-високите планински върхове достига 11-12 м./сек. В ниските части на Парка средната месечна скорост се изменя от 1,2 до 2,5 м./сек., а в средната височинна зона от 2,5-3,2 м./сек.
Води
Паркът заема 0,73% от територията на България, но на негова територия се формират около 3,61% от водните ресурси на страната, 9,40% от водните ресурси на реките Струма и Места, 5,62% – на река Марица и 8,27% от водните ресурси на река Искър. Паркът е разположен върху едни от най-богатите райони на повърхностни води в България. Обемът на оттока на реките, изтичащи от Национален парк “Рила” е 700,4 х 106 куб. м. годишно. Общият обем на водите в езерата е 80 х 106 куб. м. За високите части на Национален парк “Рила” средната многогодишна сума на валежите е в границите на 1050 – 1200 мм на кв. м., докато за ниските части на Парка, тя е 700-800 мм на кв. м. Топенето на снеговете във високите части на Парка започва в средата на април и понякога завършва чак през юни. В границите на Парка се формират снежни запаси, които са най-важният ресурс от чиста питейна вода за околните общини и за град София.
На територията на Национален парк “Рила” са изградени множество хидротехнически съоръжения. Тяхното предназначение е да преразпределят формиралия се речен отток.
Почви
Национален парк “Рила” попада в Тракийската горскорастителна област, подобласт Рила, среден и високопланински пояс.
Средният горскорастителен пояс започва от 700 м. и завършва на 2000 м. надморска височина. Като основни зонални почви се срещат кафявите горски (700-1200 м. надморска височина) и планинско-горските тъмноцветни (1200-2000 м. надморска височина).
Високопланинският горскорастителен пояс обхваща най-горните части на планината с надморска височина от 2000 до 2500 метра. Основните зонални почвени типове са два – планинско-горските тъмноцветни и планинско-ливадните почви. Планинско-горските тъмноцветни почви продължават своето разпространение от средния и във високопланинския пояс и заемат подпояса на клека и субалпийските пасища. А планинско-ливадните почви заемат подпояса на алпийските пасища.
В Национален парк “Рила” доминират кафявите горски, планинско-горските тъмноцветни и планинско-ливадните почви с маломощен до средномощен хумусен хоризонт.
Източник на информацията: Официален сайт на Национален парк “Рила” www.rilanationalpark.org
